Животът бързо ме отнесе
Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.
Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане
на морската пяна.
Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра...
Мисълта удря небето със чук.
Вече си сам - разчитай на друг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
