Животът бързо ме отнесе

20 июн. 2007 г., 23:57

Поэзия

5.0 / 4

641 0 6

Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.
Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане
на морската пяна.
Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дъската ми хлопа - Владимир Гюров
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »