20.06.2007 г., 23:57 ч.

Животът бързо ме отнесе 

  Поезия
547 0 6

Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.

Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане 
на морската пяна.

Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра...

Мисълта удря небето със чук.
Вече си сам - разчитай на друг!

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??