Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.
Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане
на морската пяна.
Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра...
Мисълта удря небето със чук.
Вече си сам - разчитай на друг!
© Милица Игнатова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
