20 jun 2007, 23:57

Животът бързо ме отнесе 

  Poesía
598 0 6

Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.

Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане 
на морската пяна.

Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра...

Мисълта удря небето със чук.
Вече си сам - разчитай на друг!

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??