18 апр. 2014 г., 22:07

Животът е дар с уговорка

1.1K 0 5

Сърце непознало любов

е мъртво, дори да тиктака.

Душа непознала живот

е призрак изгубен във мрака.

Ръце непознали страстта

(изсъхнали клони в пустиня),

очи непознали света

безцветни угасват (умират).

Такова сърце не живее,

душата се лута безпътна,

такива очи не копнеят,

такива ръце са безплътни.

 

Животът е дар с уговорка,

да вземаш от него по много.

Страхът е страж на затвора.

Той само слага окови.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ена
  • Живот, изживян в страх, е изживян наполовина...
    Хареса ми и споделям откровението!
  • Камелия, Кети, благодаря, че споделяте посланието! Животът наистина е дар и не трябва да позволяваме на страха да ни попречи да го приемем с отворени обятия и да го изживеем пълноценно!
    Честит празник, Христос Воскресе!
  • Чудесен стих, споделям идеята му! Трябва да се живее пълноценно, защото часовникът на времето е неумолим!
  • Колко много истини, Биляна!!!
    Да живеем без страхове сега, защото утре може и да не дойде!!!
    Поздрави за откровения стих!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...