18.04.2014 г., 22:07

Животът е дар с уговорка

1.1K 0 5

Сърце непознало любов

е мъртво, дори да тиктака.

Душа непознала живот

е призрак изгубен във мрака.

Ръце непознали страстта

(изсъхнали клони в пустиня),

очи непознали света

безцветни угасват (умират).

Такова сърце не живее,

душата се лута безпътна,

такива очи не копнеят,

такива ръце са безплътни.

 

Животът е дар с уговорка,

да вземаш от него по много.

Страхът е страж на затвора.

Той само слага окови.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ена
  • Живот, изживян в страх, е изживян наполовина...
    Хареса ми и споделям откровението!
  • Камелия, Кети, благодаря, че споделяте посланието! Животът наистина е дар и не трябва да позволяваме на страха да ни попречи да го приемем с отворени обятия и да го изживеем пълноценно!
    Честит празник, Христос Воскресе!
  • Чудесен стих, споделям идеята му! Трябва да се живее пълноценно, защото часовникът на времето е неумолим!
  • Колко много истини, Биляна!!!
    Да живеем без страхове сега, защото утре може и да не дойде!!!
    Поздрави за откровения стих!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...