Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта
(изсъхнали клони в пустиня),
очи непознали света
безцветни угасват (умират).
Такова сърце не живее,
душата се лута безпътна,
такива очи не копнеят,
такива ръце са безплътни.
Животът е дар с уговорка,
да вземаш от него по много.
Страхът е страж на затвора.
Той само слага окови.
© Биляна Битолска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
