Животът ми е песен! И летене
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени,
това приех за доживотна длъжност.
И кой не пробва да ме промени?
А как ли птица да живее тъжно?
Крилете ми гориха. Не веднъж
и криха самодивската ми риза...
На първия отнел душата мъж,
мъгла и вятър птицата хариза...
Сега по тръни сбирам си пера,
сестрите ми оставят ги за мене.
Отказвам този свят да разбера!
Животът ми е песен! И летене.
Остана ми зачатък на крило,
едно е, но душата ми е птича...
Гори зад мен, каквото е било,
летя към някой, който ме обича
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
Комментарии
-
Благодаря, Миленче! Всяко нещо с времето си, Красе. И граденето, и разрушаването.
-
Врати не съм разбила, но стени,
това приех за доживотна длъжност. - всеки с таланта си
-
Красота!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
