Животът ми е песен! И летене
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени,
това приех за доживотна длъжност.
И кой не пробва да ме промени?
А как ли птица да живее тъжно?
Крилете ми гориха. Не веднъж
и криха самодивската ми риза...
На първия отнел душата мъж,
мъгла и вятър птицата хариза...
Сега по тръни сбирам си пера,
сестрите ми оставят ги за мене.
Отказвам този свят да разбера!
Животът ми е песен! И летене.
Остана ми зачатък на крило,
едно е, но душата ми е птича...
Гори зад мен, каквото е било,
летя към някой, който ме обича
© Надежда Ангелова All rights reserved.
