14 апр. 2011 г., 16:08

Животът ми е стих 

  Поэзия » Другая
1125 0 5

Животът ми е стих

Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната.

От изворите тъжни сълзи пих,
огледах се в лицето на Луната.
С пороците не се сродих,
докоснах цветовете на дъгата.

Животът ми е нежен стих,
белязана от обич е душата,
и пак повторила го бих,
ако у мен е Любовта ми свята.

13.04.2011г.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавай със стиха!
  • Luna13 (Моника Стойчева): Поздрави, Моника! Таланта е способност да отразваш от душа! Аз съм скромна и слава не ме блазни.Всеки живот е един индивидуален стих, необходимо е да показваме тази индивидуалност с наша си душевност, като частица от нас, която остава и след нас.Така разсъждават на север хората.Там е унизително да си плагиат. Хубаво, лошо мое да си е.Иначе е фалш и грях!Поздрави!

    djudjii (Жанет Велкова): Поздрави!


    Traum (Цвети Йорданова):
    Да, само тогава си заслужава да се повтори един живот, когато душата е заредена и белязана с любов, тогава живота е стих,без любов към всичко живота се превръща в драма или трагедия! Поздрави!
  • Хубав стих, а поантата е разкошна:
    "и пак повторила го бих,
    ако у мен е Любовта ми свята."

  • Разкошен!Поздрав!
  • Никога няма да си тръгнеш непозната,Лидис!Поздрави за таланта ти и прекрасния стих!
Предложения
: ??:??