14 апр. 2011 г., 16:08

Животът ми е стих

1.4K 0 5

Животът ми е стих

Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната.

От изворите тъжни сълзи пих,
огледах се в лицето на Луната.
С пороците не се сродих,
докоснах цветовете на дъгата.

Животът ми е нежен стих,
белязана от обич е душата,
и пак повторила го бих,
ако у мен е Любовта ми свята.

13.04.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай със стиха!
  • Luna13 (Моника Стойчева): Поздрави, Моника! Таланта е способност да отразваш от душа! Аз съм скромна и слава не ме блазни.Всеки живот е един индивидуален стих, необходимо е да показваме тази индивидуалност с наша си душевност, като частица от нас, която остава и след нас.Така разсъждават на север хората.Там е унизително да си плагиат. Хубаво, лошо мое да си е.Иначе е фалш и грях!Поздрави!

    djudjii (Жанет Велкова): Поздрави!


    Traum (Цвети Йорданова):
    Да, само тогава си заслужава да се повтори един живот, когато душата е заредена и белязана с любов, тогава живота е стих,без любов към всичко живота се превръща в драма или трагедия! Поздрави!
  • Хубав стих, а поантата е разкошна:
    "и пак повторила го бих,
    ако у мен е Любовта ми свята."

  • Разкошен!Поздрав!
  • Никога няма да си тръгнеш непозната,Лидис!Поздрави за таланта ти и прекрасния стих!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...