Животът ми е стих
Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната.
От изворите тъжни сълзи пих,
огледах се в лицето на Луната.
С пороците не се сродих,
докоснах цветовете на дъгата.
Животът ми е нежен стих,
белязана от обич е душата,
и пак повторила го бих,
ако у мен е Любовта ми свята.
13.04.2011г.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Таланта е способност да отразваш от душа! Аз съм скромна и слава не ме блазни.Всеки живот е един индивидуален стих, необходимо е да показваме тази индивидуалност с наша си душевност, като частица от нас, която остава и след нас.Така разсъждават на север хората.Там е унизително да си плагиат. Хубаво, лошо мое да си е.Иначе е фалш и грях!Поздрави!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
