Животът ми е стих
Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната.
От изворите тъжни сълзи пих,
огледах се в лицето на Луната.
С пороците не се сродих,
докоснах цветовете на дъгата.
Животът ми е нежен стих,
белязана от обич е душата,
и пак повторила го бих, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up