14.04.2011 г., 16:08

Животът ми е стих

Поезия » Друга

1.4K 0 5

Животът ми е стих

Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната.

От изворите тъжни сълзи пих,
огледах се в лицето на Луната.
С пороците не се сродих,
докоснах цветовете на дъгата.

Животът ми е нежен стих,
белязана от обич е душата,
и пак повторила го бих,
ако у мен е Любовта ми свята.

13.04.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aborigen (Борко Бърборко)

Продължавай със стиха!

2011-04-15T09:18:27+03:00
Lidis (Лидия Сиркавара)

Luna13 (Моника Стойчева): Поздрави, Моника! Таланта е способност да отразваш от душа! Аз съм скромна и слава не ме блазни.Всеки живот е един индивидуален стих, необходимо е да показваме тази индивидуалност с наша си душевност, като частица от нас, която остава и след нас.Така разсъждават на север хората.Там е унизително да си плагиат. Хубаво, лошо мое да си е.Иначе е фалш и грях!Поздрави!

djudjii (Жанет Велкова): Поздрави!

Traum (Цвети Йорданова):
Да, само тогава си заслужава да се повтори един живот, когато душата е заредена и белязана с любов, тогава живота е стих,без любов към всичко живота се превръща в драма или трагедия! Поздрави!

2011-04-14T20:22:00+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Хубав стих, а поантата е разкошна:
"и пак повторила го бих,
ако у мен е Любовта ми свята."

2011-04-14T19:03:00+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Разкошен!Поздрав!

2011-04-14T17:13:34+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Никога няма да си тръгнеш непозната,Лидис!Поздрави за таланта ти и прекрасния стих!

2011-04-14T16:17:56+03:00