9 дек. 2010 г., 20:38

Животът на планетата "Огризка"

1.3K 0 3



Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична  точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как",  и "нито ден отсрочка"...

"Пътят назад" обаче сме го срутили
и - въпреки че може да не иска -
човек му се налага да научи
да  СЕЕ, за да жъне  и да гризка...

 

Налага  му се още да СПОДЕЛЯ

със ближния си - всяка своя ризка.

Не иска ли - тогаз по него стрелят...

Живеем на планетата "Огризка".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ценев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добра товарба поздрави!
  • С поздрав!Хареса ми!
  • Привет! Харесва ми твоя дух!
    Горчивина изпълва думите ти. И стържещо желание за промяна!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...