Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили
и - въпреки че може да не иска -
човек му се налага да научи
да СЕЕ, за да жъне и да гризка...
Налага му се още да СПОДЕЛЯ
със ближния си - всяка своя ризка.
Не иска ли - тогаз по него стрелят...
Живеем на планетата "Огризка".
© Кирил Ценев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
