9.12.2010 г., 20:38

Животът на планетата "Огризка"

1.3K 0 3



Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична  точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как",  и "нито ден отсрочка"...

"Пътят назад" обаче сме го срутили
и - въпреки че може да не иска -
човек му се налага да научи
да  СЕЕ, за да жъне  и да гризка...

 

Налага  му се още да СПОДЕЛЯ

със ближния си - всяка своя ризка.

Не иска ли - тогаз по него стрелят...

Живеем на планетата "Огризка".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добра товарба поздрави!
  • С поздрав!Хареса ми!
  • Привет! Харесва ми твоя дух!
    Горчивина изпълва думите ти. И стържещо желание за промяна!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...