9.12.2010 г., 20:38

Животът на планетата "Огризка"

1.3K 0 3



Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична  точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как",  и "нито ден отсрочка"...

"Пътят назад" обаче сме го срутили
и - въпреки че може да не иска -
човек му се налага да научи
да  СЕЕ, за да жъне  и да гризка...

 

Налага  му се още да СПОДЕЛЯ

със ближния си - всяка своя ризка.

Не иска ли - тогаз по него стрелят...

Живеем на планетата "Огризка".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добра товарба поздрави!
  • С поздрав!Хареса ми!
  • Привет! Харесва ми твоя дух!
    Горчивина изпълва думите ти. И стържещо желание за промяна!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...