18 апр. 2024 г., 10:10

Кафе за неподкупна муза 

  Поэзия » Строгие формы
204 0 4

КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА

 

На славата не ща да бъда роб.

Това е лукс, за който не мечтая.

Досаден ми е графоманът сноб,

що сметките си без кръмчаря вае.

 

Обичам да се сливам с вечерта –

нахлуваща през малкия прозорец.

Безпочвената, дръзка суета

е хапчето горчиво на позора.

 

Каквото мисля, казвам наведнъж,

комуто нужно е – ще го настигне,

ще разгадае фината енигма:

 

как – грейнали след пролетния дъжд,

изпръхнали в омайната вратига,

светулчиците от любов примигват.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??