Кафе за неподкупна муза
КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае.
Обичам да се сливам с вечерта –
нахлуваща през малкия прозорец.
Безпочвената, дръзка суета
е хапчето горчиво на позора.
Каквото мисля, казвам наведнъж,
комуто нужно е – ще го настигне,
ще разгадае фината енигма:
как – грейнали след пролетния дъжд,
изпръхнали в омайната вратига,
светулчиците от любов примигват.
© Валентина Йотова All rights reserved.
