Кажи ми, пил ли си роса от устни сутрешни, погалени от палав слънчев лъч, а жаждата да става по-голяма и да се спуска пламнала надолу, а път да няма, вярваш ли, да няма.
Кажи ми, къпал ли си се в очи, на бистър ручей взели красотата, и ромонът във тебе да звучи, и вихър от вода да те отнася, а ти да плуваш в парещи лъчи и с бавни пръсти да целуваш мрака, кажи ми, моля те, кажи.
Кажи ми, газил ли си във коси, блестящи в пеперуденото утро и тръпките през пламнали очи опариха ли плахата ти същност, че карамелен погледът искри и пак като на глътки ме поглъща кажи ми, моля те, кажи...
Потъвал ли си в пазви, ми кажи, такива, дето давят и плувците, такива, че излизайки от тях, бушуват като ураган вълните по тялото ти, но не сещаш грях, а сетивата сякаш са изпити, потъвал ли си в пазви, ми кажи...
ДА!
Само 'дето никога не съм го описвал толкова красиво!!!
А, знаете, колега, не си падам по най-лиричната част на страната поезия, но вашето градче е наистина великолепно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.