Кажи ми...
Кажи ми,
пил ли си роса
от устни сутрешни,
погалени
от палав слънчев лъч,
а жаждата да става по-голяма
и да се спуска пламнала надолу,
а път да няма, вярваш ли,
да няма.
Кажи ми,
къпал ли си се в очи,
на бистър ручей взели красотата,
и ромонът във тебе да звучи,
и вихър от вода да те отнася,
а ти да плуваш в парещи лъчи
и с бавни пръсти да целуваш мрака,
кажи ми, моля те,
кажи.
Кажи ми,
газил ли си във коси,
блестящи в пеперуденото утро
и тръпките през пламнали очи
опариха ли плахата ти същност,
че карамелен погледът искри
и пак като на глътки ме
поглъща
кажи ми, моля те,
кажи...
Потъвал ли си в пазви,
ми кажи,
такива, дето давят и плувците,
такива, че излизайки от тях,
бушуват като ураган вълните
по тялото ти,
но не сещаш грях,
а сетивата сякаш са изпити,
потъвал ли си в пазви,
ми кажи...
пил ли си роса
от устни сутрешни,
погалени
от палав слънчев лъч,
а жаждата да става по-голяма
и да се спуска пламнала надолу,
а път да няма, вярваш ли,
да няма.
Кажи ми,
къпал ли си се в очи,
на бистър ручей взели красотата,
и ромонът във тебе да звучи,
и вихър от вода да те отнася,
а ти да плуваш в парещи лъчи
и с бавни пръсти да целуваш мрака,
кажи ми, моля те,
кажи.
Кажи ми,
газил ли си във коси,
блестящи в пеперуденото утро
и тръпките през пламнали очи
опариха ли плахата ти същност,
че карамелен погледът искри
и пак като на глътки ме
поглъща
кажи ми, моля те,
кажи...
Потъвал ли си в пазви,
ми кажи,
такива, дето давят и плувците,
такива, че излизайки от тях,
бушуват като ураган вълните
по тялото ти,
но не сещаш грях,
а сетивата сякаш са изпити,
потъвал ли си в пазви,
ми кажи...
© Лулу All rights reserved.
