4 авг. 2011 г., 06:52

Как боли, Мария!

978 0 5

Как боли, Мария!

/по Галич/

Теб, някога, ти викаха Мария...
Не беше още Свята Магдалена...
Кадетите с очите си те пиеха...
Сърцата, в униформите, застенаха...

А Валсът беше твоят звезден час.
Сплетните се разнасяха из Залата...
Стариците одумваха в захлас
кому ли пък сърцето си си дала...

Една Безгрижност, вярна, до литейност...
Отричаща и Суетата, и Съветите...
Решавахме конфликти в оръжейната
и спорехме с дуелни пистолети...

А секундантите си тихо тананикаха...
Пищовите приличаха на топове...
И във гробове бързо ни натикваха...
И викаха не Доктора, а Попа...

Как да забавя сетните си крачки,
преди свинец кръвта ми да изпие?!
С последен дъх, със кървавата храчка
да ти прошепна: - Как боли, Мария!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тома, Тома... няма да се спреш... За съжаление този път си прав!
    Грешката е моя и не е нарочна - подведе ме руския - на български правилното е литИйност - святост, след Иконата...
    И какво излезе сега - че трябва да ти благодаря?!
    Ами: Благодарско!!!
    - - -
    Та: Не винаги публикуващите редактори могат да знаят какво е искал да рече автора! Хубаво е да не бутат въобще текста и той да излиза така както е пуснат, за да може ВСИЧКИ ПОСЛЕДСТВИЯ да си ги носи публикуващия! Това във връзка с един по-предишен разговор за пълния член... Ако съм сбъркал - нека Аз да съм сбъркалия! Иначе няма научаване и си оставаш същия!!!
    Благодаря на всички:
    Зем.
  • Аве Зем, май си попрекалил с размера на шрифта?

    Понеже ни мъ е срам да си призная, че ни знам, ко'й туй "литейност"?
  • ++++++++++
  • Страхотен си!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...