Aug 4, 2011, 6:52 AM

Как боли, Мария!

  Poetry » Love
979 0 5

Как боли, Мария!

/по Галич/

Теб, някога, ти викаха Мария...
Не беше още Свята Магдалена...
Кадетите с очите си те пиеха...
Сърцата, в униформите, застенаха...

А Валсът беше твоят звезден час.
Сплетните се разнасяха из Залата...
Стариците одумваха в захлас
кому ли пък сърцето си си дала...

Една Безгрижност, вярна, до литейност...
Отричаща и Суетата, и Съветите...
Решавахме конфликти в оръжейната
и спорехме с дуелни пистолети...

А секундантите си тихо тананикаха...
Пищовите приличаха на топове...
И във гробове бързо ни натикваха...
И викаха не Доктора, а Попа...

Как да забавя сетните си крачки,
преди свинец кръвта ми да изпие?!
С последен дъх, със кървавата храчка
да ти прошепна: - Как боли, Мария!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тома, Тома... няма да се спреш... За съжаление този път си прав!
    Грешката е моя и не е нарочна - подведе ме руския - на български правилното е литИйност - святост, след Иконата...
    И какво излезе сега - че трябва да ти благодаря?!
    Ами: Благодарско!!!
    - - -
    Та: Не винаги публикуващите редактори могат да знаят какво е искал да рече автора! Хубаво е да не бутат въобще текста и той да излиза така както е пуснат, за да може ВСИЧКИ ПОСЛЕДСТВИЯ да си ги носи публикуващия! Това във връзка с един по-предишен разговор за пълния член... Ако съм сбъркал - нека Аз да съм сбъркалия! Иначе няма научаване и си оставаш същия!!!
    Благодаря на всички:
    Зем.
  • Аве Зем, май си попрекалил с размера на шрифта?

    Понеже ни мъ е срам да си призная, че ни знам, ко'й туй "литейност"?
  • ++++++++++
  • Страхотен си!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...