4.08.2011 г., 6:52

Как боли, Мария!

980 0 5

Как боли, Мария!

/по Галич/

Теб, някога, ти викаха Мария...
Не беше още Свята Магдалена...
Кадетите с очите си те пиеха...
Сърцата, в униформите, застенаха...

А Валсът беше твоят звезден час.
Сплетните се разнасяха из Залата...
Стариците одумваха в захлас
кому ли пък сърцето си си дала...

Една Безгрижност, вярна, до литейност...
Отричаща и Суетата, и Съветите...
Решавахме конфликти в оръжейната
и спорехме с дуелни пистолети...

А секундантите си тихо тананикаха...
Пищовите приличаха на топове...
И във гробове бързо ни натикваха...
И викаха не Доктора, а Попа...

Как да забавя сетните си крачки,
преди свинец кръвта ми да изпие?!
С последен дъх, със кървавата храчка
да ти прошепна: - Как боли, Мария!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тома, Тома... няма да се спреш... За съжаление този път си прав!
    Грешката е моя и не е нарочна - подведе ме руския - на български правилното е литИйност - святост, след Иконата...
    И какво излезе сега - че трябва да ти благодаря?!
    Ами: Благодарско!!!
    - - -
    Та: Не винаги публикуващите редактори могат да знаят какво е искал да рече автора! Хубаво е да не бутат въобще текста и той да излиза така както е пуснат, за да може ВСИЧКИ ПОСЛЕДСТВИЯ да си ги носи публикуващия! Това във връзка с един по-предишен разговор за пълния член... Ако съм сбъркал - нека Аз да съм сбъркалия! Иначе няма научаване и си оставаш същия!!!
    Благодаря на всички:
    Зем.
  • Аве Зем, май си попрекалил с размера на шрифта?

    Понеже ни мъ е срам да си призная, че ни знам, ко'й туй "литейност"?
  • ++++++++++
  • Страхотен си!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...