Как боли, Мария!
Как боли, Мария!
/по Галич/
Теб, някога, ти викаха Мария...
Не беше още Свята Магдалена...
Кадетите с очите си те пиеха...
Сърцата, в униформите, застенаха...
А Валсът беше твоят звезден час.
Сплетните се разнасяха из Залата...
Стариците одумваха в захлас
кому ли пък сърцето си си дала...
Една Безгрижност, вярна, до литейност...
Отричаща и Суетата, и Съветите...
Решавахме конфликти в оръжейната
и спорехме с дуелни пистолети...
А секундантите си тихо тананикаха...
Пищовите приличаха на топове...
И във гробове бързо ни натикваха...
И викаха не Доктора, а Попа...
Как да забавя сетните си крачки,
преди свинец кръвта ми да изпие?!
С последен дъх, със кървавата храчка
да ти прошепна: - Как боли, Мария!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени