Как се издигаха, Боже

Поэзия » Свободный стих

850 3 4

Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:

великолепни,

красиви -

недостижими!

А ние - в земята:

полу заровени,

привидно цели -

мълчахме и страдахме.

И светло им беше, и може би - леко,

окови и навици бяха оставили,

на нас - оцелелите, техните братя,

да помним и пазим душите им бели.

А после и гълъби долетяха,

отнякъде,

следяхме ги с погледи -

как отлитаха бавно,

докато да виждаме можехме.

Накрая разбрахме, че нас ни е нямало.

А те са живели - красиви и истинни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

Ние - да. Някои нищо не са разбрали, но не за тях пиша. Те са безвкусни и безцветни. Без мирис и без форма. Те дори “без” нямат. 😉

2024-06-20T22:15:57+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Поне нещо сме разбрали. А, дано.

2024-06-19T22:06:33+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Благодаря ви на всички! Светльо, Буковски наистина го харесвам, особено разказите му в трето лице, които не са много. Напоследък препрочитах Георги Рупчев, който много харесвам, и тук май има малко влияние от него. 👍

2024-06-19T20:30:01+03:00
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)

Буковски беше писал ( той по ги разбира тия неща от мен), че поезията е нещо, което трябва да бъде казано, а не нещо което го сучиш и умуваш.
А това тук си е поезия със сигурност.
Поздрави!

2024-06-19T10:53:28+03:00