Петър1 (Петър Димитров)
76 4684
18 июн. 2024 г., 22:26  

Как се издигаха, Боже 

  Поэзия » Белые стихи
314 3 4

Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:

великолепни,

красиви -

недостижими!

А ние в - земята:

полу заровени,

привидно цели -

мълчахме и страдахме.

И светло им беше, и може би - леко,

окови и навици бяха оставили,

на нас - оцелелите, техните братя,

да помним и пазим душите им бели.

А после и гълъби долетяха,

отнякъде,

следяхме ги с погледи -

как отлитаха бавно,

докато да виждаме можехме.

Накрая разбрахме, че нас ни е нямало.

А те са живели - красиви и истинни.

 

 

 


 

 

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ние - да. Някои нищо не са разбрали, но не за тях пиша. Те са безвкусни и безцветни. Без мирис и без форма. Те дори “без” нямат. 😉
  • Поне нещо сме разбрали. А, дано.
  • Благодаря ви на всички! Светльо, Буковски наистина го харесвам, особено разказите му в трето лице, които не са много. Напоследък препрочитах Георги Рупчев, който много харесвам, и тук май има малко влияние от него. 👍
  • Буковски беше писал ( той по ги разбира тия неща от мен), че поезията е нещо, което трябва да бъде казано, а не нещо което го сучиш и умуваш.
    А това тук си е поезия със сигурност.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??