Kак си отива любовта
Kак си отива любовта
Kaто нажежено желязо пари любовта.
Като стрела в сърцето те пронизва самота.
Като рана от куршум болката гори,
като лава от вулкан ронят се сълзи.
Като птица без крила чувства се сърцето,
като камък в река, не виждал никога небето.
Като просяк беден в града, молещ за малко топлина,
като замръзнало дете, безименно, под лунна светлина.
Като дърво останало само в гората,
като бедния човек, стиснал в юмрук ръката.
Като болест, убиваща Земята,
като снежинка, толяща се от топлината.
Като листо, отронено от вятъра свиреп,
като хищник, който взима жертвите без чет.
Като раната дълбока разяждана бавно от солта,
като черна и злокобна вечер си отива любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Филипова Все права защищены
