Kак си отива любовта

Dec 26, 2007, 7:09 PM

Poetry » Love

642 0 3

Kaто нажежено желязо пари любовта.
Като стрела в сърцето те пронизва самота.
Като рана от куршум болката гори,
като лава от вулкан ронят се сълзи.

Като птица без крила чувства се сърцето,
като камък в река, не виждал никога небето.
Като просяк беден в града, молещ за малко топлина,
като замръзнало дете, безименно, под лунна светлина.

Като дърво останало само в гората,
като бедния човек, стиснал в юмрук ръката.
Като болест, убиваща Земята,
като снежинка, толяща се от топлината.

Като листо, отронено от вятъра свиреп,
като хищник, който взима жертвите без чет.
Като раната дълбока разяждана бавно от солта,
като черна и злокобна вечер си отива любовта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Samodiva (Дивна)

2007-12-27T17:42:08+02:00

силно и страстно.....!!!
Napolitano (Валентин Желязков)

2007-12-26T23:29:45+02:00

Така си отива дааааааа, но също така силно се връща. А тя се връща винаги!!!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2007-12-26T23:27:36+02:00

ММММММММММ-с колко болка е написано!Нима вече си разбрала как си отива любовта?Не се отчайвай-и за теб ще дойде
отново пак чудото на любовта!Желая ти го от сърце!Весели празници!