22 авг. 2020 г., 08:06  

Kакъв ли Муз, ме тъй подкокороса*? 

  Поэзия » Юмористическая
1110 8 15

Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.

 

Донесъл беше вино и китара,
но аз уви, съвсем не съм такава,
от старата коза съм, казват яре
и още крия жокери, в ръкава.

 

Налива смело чаша, втора, трета,
извива глас, та кучето разлая,
очите му - превънати в тирета,
и чака ме съвсем да се замая.

 

Луна блести, нощта сладкоречиво,
с най- нежните слова ми заописва.
А аз, като си пийна, ставам  крива,
от лигавщини бързичко ми писва.

 

И казах му : Напразно се надяваш!
Дори с апломб показах му вратата.
На ескимос, хладилници продаваш?
Да вдигна ли мъжа ми, от кревата?

 

Отвързах кучо. Донжуанът търти,
забрави си китарата, вината...
От пантите й портата откърти,
а ние си допихме , със Луната.

 

Дали ни беше постничко мезето
и двете "понаправихме главите".
А днес? А бе, добре сме, общо взето.
А Музът? Покрай нас и не прелита.

 

*Подкокоросвам - Подстрекавам

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Загледах аз красива поетеса,
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати ...
  586  15 
Бях звезда и луна,
дори слънце бях,
коте, мечи, сладка...
бях дори и патка,
е, на галено пате, ...
  820 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??