Камък търкулнат по хълма...

Поэзия

1.1K 0 26

Камък търкулнат по хълма,

мъх не задържа.

Знае - полето го чака.

Ако е вкаменено сърцето,

не знае,

че и след склона е мрак.

То и да помни не иска...

( дали някога ще го постигне? ).

Само

мирис от цъфтящи треви...

Само

отклик към търсещи нежност...

Малко болка

от стрелите на зелени очи...

Много обич...

но в миналото...

А колко удобно е -

камък със мъх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Аплодирам на крака!Поклон!

2009-04-08T09:21:41+03:00
ananel (Нелиса)

"Стогодишна" мъдрост струи от стихотворението ти,мила.Мисля, че самото търкаляне е това, заради което си струва да си камък...

2009-03-26T08:53:27+02:00
i2na (Инна)

!!!!
Нямам думи!

2009-03-01T11:30:00+02:00
Баткото (Николай Христов)

Много силно мъховито усещане ... на едно дребно камъче, което влиза в нечия обувка по невнимание. Уж се опитвам да не влизам в чужда обувка ...

2009-02-23T09:03:36+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

да...а ти си невероятна поетеса!
с обич.

2009-02-20T16:35:09+02:00