Feb 16, 2009, 11:31 PM

Камък търкулнат по хълма...

  Poetry
1.1K 0 26

Камък търкулнат по хълма,

мъх не задържа.

Знае - полето го чака.

Ако е вкаменено сърцето,

не знае,

че и след склона е мрак.

То и да помни не иска...

( дали някога ще го постигне? ).

Само

мирис от цъфтящи треви...

Само

отклик към търсещи нежност...

Малко болка

от стрелите на зелени очи...

Много обич...

но в миналото...

 

А колко удобно е -

камък със мъх...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....