Feb 16, 2009, 11:31 PM

Камък търкулнат по хълма... 

  Poetry
922 0 26

Камък търкулнат по хълма,

мъх не задържа.

Знае - полето го чака.

Ако е вкаменено сърцето,

не знае,

че и след склона е мрак.

То и да помни не иска...

( дали някога ще го постигне? ).

Само

мирис от цъфтящи треви...

Само

отклик към търсещи нежност...

Малко болка

от стрелите на зелени очи...

Много обич...

но в миналото...

 

А колко удобно е -

камък със мъх...

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аплодирам на крака!Поклон!
  • "Стогодишна" мъдрост струи от стихотворението ти,мила.Мисля, че самото търкаляне е това, заради което си струва да си камък...
  • !!!!
    Нямам думи!
  • Много силно мъховито усещане ... на едно дребно камъче, което влиза в нечия обувка по невнимание. Уж се опитвам да не влизам в чужда обувка ...
  • да...а ти си невероятна поетеса!
    с обич.
  • Страхотна си
  • Прекрасната ми мъдра вранка...
    Толкова кратко,а толкова неща казваш!
    Прегръдки!
  • Толкова ви обичам...Защото не сте"камъни с мъх"
    Благодаря за коментарите!
  • Чрез природни образи чудесно иразяваш душевни състояния!
    Добро утро, Марги!

  • Дали?
    Харесах много!
  • Камък щом отрони скала,
    се разкъсва вселенското тихо.
    Плаче прегазена висока трева
    със росата си в стихове.
    Зем.
  • Невероятно!
    Поздрав, Вранке!
  • хубаво
  • "Ако е вкаменено сърцето,
    не знае,
    че и след склона е мрак."
    !!!
    Силно, много силно!
    Поздравления!

  • ...отклик към търсещи нежност...

    Марго!
  • Невероятен стих! Аплодирам!
  • Ако е вкаменено сърцето...
  • Въздейства силно стиха ти, Марги*!
  • Благодаря ви!

    Зелените очи отразяват,затова са такива Нел...

    п.п.клипа ме разплака..Пак благодаря!
  • ..."смачканият мъх БЪРЗО се изправя "...

    <A href="http://www.vbox7.com/play:f35652db">Защото...>>></A>

  • Виж сега... камъкът си тежи на мястото. Дори когато го търкалят по хълма. А мъхът по него е нещо като бонус може би. Не съм мислила. Но това за зелените очи страшно много ме впечатли. Мисля си, че те са и много, мнооого добри. Когато поискат. Дали наистина е така?
    Замисли ме, Марго!
  • Четох, четох, мислих. Сържание и форма, стил и оригиналност, а коментари..... и написах:
    Водопада Ниагара
    не съм и не ще видя.
    Но добих представа,
    на творбите ти.
    от коментара.
    Повече няма да те хваля.
    (Обещавам)
  • Замислящ стих! Целувки!
  • Ах, как боли от стрелите на зелените очи...! А Любовта не разрешава сърцето в мъх да заблуждава...то все тупти. Сърдечни поздрави!
  • да
  • След всяко поле идва склон...Камъка е камък, когато е безмъхест...
    Мириса на цъфтящи треви е краткотраен...Единствено обичта остава...Все в миналото...Невероятна си!
    Прегръщам те!
Random works
: ??:??