BG-bodil (Люсил)
82 1459
31 мая 2010 г., 16:54

Капки върху паяжина 

  Поэзия
2056 0 33

Искам да кача тази нощ на хвърчило,

да я преживея с радостен, детски възторг,

да я издухам с елегантен замах на ветрило,

да я излея до капка в поетичен поток.

 

А тя ме дразни като тополен пух в гърлото...

Чувам още среднощните песни на славеи,

които само минаваха покрай мене във тъмното,

докато всичко останало в нея ми беше ти.

 

Не те искам. Ти не си любовта ми, да, зная го,

и дори не мога да кажа, че аз те обичам.

Но пък как ме оплете във тази нощ, паяко,

и се мъча да бягам, а всъщност изобщо не тичам.

 

Вероятно съм имала нужда от вдъхновение,

затова бях на мрежата ти идеалната плячка.

А сега не мога да вържа и едно изречение,

но издирвам по спешност душе-чистачка.

 

Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.

Все едно – няма да ставам известен поет.

И изобщо за метрика тук никой не питам,

питам как се лекува от “нищо” човек.

 

Ще ми мине. От тази болест още не съм умирала.

Ето, вън приятелят отново гърми и вали.

А пък колко съм си го пускала, после пак спирала...

Вероятно и днес ще се размине потопът. ... Или?

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много неща са казани вече за мен не остана какво да коментирам освен едно страхотно е 6
  • Виктор /Атанасов/ - казал си го направо перфектно!
    Пепи, чистачка е, обаче сама не чисти много ефикасно. Виж, като сподели "чистенето" с мили хора като вас - ехеее!
    Виктор /от Боженци / - и ти си точен. Тъжен, а не детски възторг...
    Благодаря ви от сърце!
  • Човек се лекува от "нищо" само с хапче "Нещо"...
    Поздрави за преживеният възторг, който някак тъжно блика от стиха ти.
    Здравей, Бодилче, и БЪДИ !!!
  • ... издирвам по спешност душе-чистачка... Хареса ми този израз, в същност, така е, когато споделиш мислите и чувствата си с белия лист, сякаш тежестта от тях се пренася върху него! Ех. мила, толкова много си казала, толкова много са казали и другите, че освен да се съглася с вас, друго не виждам! Чета те с удоволствие! Лек ден ти желая!

  • Но за сметка на това явно му отива, Пъкъл
  • Вие сте... Ще напиша един ден творба специално за вас, за чувството да усмихват не само лицето, а и душата ти! Това правите с моята! Благодаря ви, мили хора - Плами, Стелче, Нели, Боби, Борис, Незабравима, Андрина, Веси, Арихо, Весела, Теди, Доче, Елена, Петя, Никол, Светле, Единак, Петя, Весе! Покорно благодаря! За мен е чест!
  • Ти ли го писа или аз...
    Сложих го във Фейсбук и го изпратих на най близките приятелки.
  • С една дума-Страхотно!
  • страхотно...
  • Сърдечен поздрав,Люси! Страхотна си!
  • Само така!!!
    Много живот и хъс има тук
    Оригинално решение, поздравления!!!
  • "Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.

    Все едно – няма да ставам известен поет."

    А ритмичният ден -пълна скука
    (Не ти трябва такова леке)
    Не би трябвало и да ти пука
    Но все пак току виж -като станеш известен поет.
    В мемоарите всичко ще бъде записано:
    миг след миг, ден след ден, ред по ред...

    Аз си ръкопляскам ритмично
  • Невероятен стих!
    "Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.

    Все едно – няма да ставам известен поет."

    А това ми докара крива усмивка.
    Поздрав,мило Бодилче!
  • Всяка капка разкъсва паяжината - душечистачка е!
  • "Вероятно съм имала нужда от вдъхновение,

    затова бях на мрежата ти идеалната плячка."

    Много точно си го казала!...
    И ако не се беше оплела в тази паяжина , не би написала този мъдър стих...
    Поздравления и от мен!!!
  • Понякога потопът може да започне от една сълза...
    Тук, обаче, не видях за сега нито една, което е успокояващо
    А за стиха Поздрав! Има някакъв тих гняв в него, който винаги съм предпочитала пред сълзите.
  • Има много хубави моменти - особено в "метриката"!
    Поздрав!
  • Здравейте, аз съм Д-р Ливайн-

    Oт дядо си запомних този лек,
    хиляди хора съм лекувал вещо!
    Когато болния е доверчив човек
    от "нищо" го лекувам с "нещо"!

    Не ми дърпай ушите, моля те... само те са ми останали!
  • Поздрави! Много хубав стих!!! Препрочетох няколко пъти!
  • Удоволствието от четене!
  • Усетих ти чувството, Люсилче. И знаш, нали? Заплаши го и няма да вали!
  • Приятно лежерно... Поздрав и от мен, Люсил!
  • Благодаря за вниманието! Ронда, Водолейче, Ангел, Магдалена, Селвер, Силвия, Недялка, Ивонче, Любо, Феичке, Станислава, Марина! Радвате ме!
    Недялка, не бях забелязала, честно - мерси, че ми посочи. Може би ще го редактирам, но още мъничко ще си помисля, тъй като между двете изречения усещам някаква по-силна връзка и "вероятно" на някакво подсъзнателно ниво съм търсела точно нея. Благодаря ти още веднъж!
  • Диалог между човека и неговата душа!!!Навява тъга!!!
  • Здравей и поздрави, усетих го много близко до моето:
    Знам тази рана ще завехне
    ще отшуми след някой порив нов
    нали животът даден е да се живее
    а -не да се умира от любов!
  • !!!!
  • Поздрав Люсилче....живей с детския възторг.От нищо се лекува с нещо...събрано в твоята душа
  • мъча се да бягам ,а всъщност изобщо не тичам-много добро ,повтаряш два пъти вероятно
  • Определено диагнозата не е "нищо", но се лекува (усмивка)...
  • много хубав стих...
    ще ти мине...всичко отминава.
  • Има си всичко стиха, Люси - просто е прекрасен!
    Когато пишеш стих с Душата си, това винаги се разбира...
    Поздрав сърдечен!
  • Поздрав, Люси! Невероятна образност! Нека не се разминава (потопът), може да отнесе всичко тъмно и стягащо гърлото... и да се възобнови ритъмът!
Предложения
: ??:??