Капки върху паяжина
Искам да кача тази нощ на хвърчило,
да я преживея с радостен, детски възторг,
да я издухам с елегантен замах на ветрило,
да я излея до капка в поетичен поток.
А тя ме дразни като тополен пух в гърлото...
Чувам още среднощните песни на славеи,
които само минаваха покрай мене във тъмното,
докато всичко останало в нея ми беше ти.
Не те искам. Ти не си любовта ми, да, зная го,
и дори не мога да кажа, че аз те обичам.
Но пък как ме оплете във тази нощ, паяко,
и се мъча да бягам, а всъщност изобщо не тичам.
Вероятно съм имала нужда от вдъхновение,
затова бях на мрежата ти идеалната плячка.
А сега не мога да вържа и едно изречение,
но издирвам по спешност душе-чистачка.
Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.
Все едно – няма да ставам известен поет.
И изобщо за метрика тук никой не питам,
питам как се лекува от “нищо” човек.
Ще ми мине. От тази болест още не съм умирала.
Ето, вън приятелят отново гърми и вали.
А пък колко съм си го пускала, после пак спирала...
Вероятно и днес ще се размине потопът. ... Или?
© Люсил All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много неща са казани вече за мен не остана какво да коментирам освен едно страхотно е
6 -
Виктор /Атанасов/ - казал си го направо перфектно!
Пепи, чистачка е, обаче сама не чисти много ефикасно. Виж, като сподели "чистенето" с мили хора като вас - ехеее!
Виктор /от Боженци/ - и ти си точен. Тъжен, а не детски възторг...
Благодаря ви от сърце! -
Човек се лекува от "нищо" само с хапче "Нещо"...
Поздрави за преживеният възторг, който някак тъжно блика от стиха ти.
Здравей, Бодилче, и БЪДИ !!! -
... издирвам по спешност душе-чистачка...
Хареса ми този израз, в същност, така е, когато споделиш мислите и чувствата си с белия лист, сякаш тежестта от тях се пренася върху него! Ех. мила, толкова много си казала, толкова много са казали и другите, че освен да се съглася с вас, друго не виждам! Чета те с удоволствие! Лек ден ти желая!
-
Но за сметка на това явно му отива, Пъкъл
-
Вие сте... Ще напиша един ден творба специално за вас, за чувството да усмихват не само лицето, а и душата ти! Това правите с моята! Благодаря ви, мили хора - Плами, Стелче, Нели, Боби, Борис, Незабравима, Андрина, Веси, Арихо, Весела, Теди, Доче, Елена, Петя, Никол, Светле, Единак, Петя, Весе! Покорно благодаря! За мен е чест!
-
Ти ли го писа или аз...
Сложих го във Фейсбук и го изпратих на най близките приятелки. -
-
С една дума-Страхотно!
-
страхотно...
-
Сърдечен поздрав,Люси! Страхотна си!
-
Само така!!!
Много живот и хъс има тук
Оригинално решение, поздравления!!! -
"Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.
Все едно – няма да ставам известен поет."
А ритмичният ден -пълна скука
(Не ти трябва такова леке)
Не би трябвало и да ти пука
Но все пак току виж -като станеш известен поет.
В мемоарите всичко ще бъде записано:
миг след миг, ден след ден, ред по ред...
Аз си ръкопляскам ритмично
-
Невероятен стих!
"Няма ритъм стихът. И денят ми излезе от ритъм.
Все едно – няма да ставам известен поет."
А това ми докара крива усмивка.
Поздрав,мило Бодилче! -
Всяка капка разкъсва паяжината - душечистачка е!
-
"Вероятно съм имала нужда от вдъхновение,
затова бях на мрежата ти идеалната плячка."
Много точно си го казала!...
И ако не се беше оплела в тази паяжина , не би написала този мъдър стих...
Поздравления и от мен!!! -
Понякога потопът може да започне от една сълза...
Тук, обаче, не видях за сега нито една, което е успокояващо
А за стиха Поздрав! Има някакъв тих гняв в него, който винаги съм предпочитала пред сълзите. -
Има много хубави моменти - особено в "метриката"!
Поздрав! -
Здравейте, аз съм Д-р Ливайн-
Oт дядо си запомних този лек,
хиляди хора съм лекувал вещо!
Когато болния е доверчив човек
от "нищо" го лекувам с "нещо"!
Не ми дърпай ушите, моля те... само те са ми останали! -
Поздрави! Много хубав стих!!! Препрочетох няколко пъти!
-
Удоволствието от четене!
-
Усетих ти чувството, Люсилче. И знаш, нали? Заплаши го и няма да вали!
-
Приятно лежерно... Поздрав и от мен, Люсил!
-
Благодаря за вниманието! Ронда, Водолейче, Ангел, Магдалена, Селвер, Силвия, Недялка, Ивонче, Любо, Феичке, Станислава, Марина! Радвате ме!
Недялка, не бях забелязала, честно - мерси, че ми посочи. Може би ще го редактирам, но още мъничко ще си помисля, тъй като между двете изречения усещам някаква по-силна връзка и "вероятно" на някакво подсъзнателно ниво съм търсела точно нея. Благодаря ти още веднъж! -
Диалог между човека и неговата душа!!!Навява тъга!!!
-
Здравей и поздрави, усетих го много близко до моето:
Знам тази рана ще завехне
ще отшуми след някой порив нов
нали животът даден е да се живее
а -не да се умира от любов! -
!!!!
-
Поздрав Люсилче....живей с детския възторг.От нищо се лекува с нещо...събрано в твоята душа
-
мъча се да бягам ,а всъщност изобщо не тичам-много добро ,повтаряш два пъти вероятно
-
Определено диагнозата не е "нищо", но се лекува (усмивка)...
-
много хубав стих...
ще ти мине...всичко отминава. -
Има си всичко стиха, Люси - просто е прекрасен!
Когато пишеш стих с Душата си, това винаги се разбира...
Поздрав сърдечен! -
Поздрав, Люси! Невероятна образност! Нека не се разминава (потопът), може да отнесе всичко тъмно и стягащо гърлото... и да се възобнови ритъмът!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
