11 апр. 2013 г., 13:04

Карибите, Париж и други носталгии

690 0 2

                            КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ


 

Захванах се да подредя любимите неща

сред хаоса, обзел тавана на душата ми…

Обувките със пясък от Карибите -

не стигнали до там;

носталгията по Париж;

седефените спомени и книгите…

 

Многоликите картини на любимото море,

застинали във думи, във платна,

върху палитрата на нямо бъдеще…

На фара – самотата, тъй и неразказана до днес;

каравелите във залива;

самият залив;

тъгата му и мокрите му сънища…

 

Копнежът по Калкута, за който дадох старата любов,

ведно с потъпканата гордост, посинялата тъга

и кривата усмивка…

Табунът със илюзии - къде да подредя?

А ятото с прекършено крило?

Адажиото, копнежът по Верона?

Реката с черни мисли?...

 

Но каква подредба във един таван?

Гъмжащ от образи - екваториално независим…

Щом грее слънце в него

и се надбягват пъстри ветрила -

редът е невъзможен, а хаосът - привличащ…

 

 

Красимир ЧЕРНЕВ

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...