Apr 11, 2013, 1:04 PM

Карибите, Париж и други носталгии

684 0 2

                            КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ


 

Захванах се да подредя любимите неща

сред хаоса, обзел тавана на душата ми…

Обувките със пясък от Карибите -

не стигнали до там;

носталгията по Париж;

седефените спомени и книгите…

 

Многоликите картини на любимото море,

застинали във думи, във платна,

върху палитрата на нямо бъдеще…

На фара – самотата, тъй и неразказана до днес;

каравелите във залива;

самият залив;

тъгата му и мокрите му сънища…

 

Копнежът по Калкута, за който дадох старата любов,

ведно с потъпканата гордост, посинялата тъга

и кривата усмивка…

Табунът със илюзии - къде да подредя?

А ятото с прекършено крило?

Адажиото, копнежът по Верона?

Реката с черни мисли?...

 

Но каква подредба във един таван?

Гъмжащ от образи - екваториално независим…

Щом грее слънце в него

и се надбягват пъстри ветрила -

редът е невъзможен, а хаосът - привличащ…

 

 

Красимир ЧЕРНЕВ

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...