Картина
563
0
1
На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены
Харесвам поезията ти.
