9.11.2008 г., 0:04 ч.

Картина 

  Поезия » Друга
479 0 1
На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Предложения
: ??:??