9.11.2008 г., 0:04 ч.
Картина
425
0
1
На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз не разбирам ,но се замислих дали няма да е по добре "Защо така ме боли?!" Така е добре,просто се чудя дали няма да е още по-добре..
Поздрави!