Nov 9, 2008, 12:04 AM

Картина 

  Poetry » Other
477 0 1
На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Random works
: ??:??