30 мая 2017 г., 17:11

Катарзис*

934 0 0

Блуждаеш из островни хребети.

Скривалища за самотните дни,

дълги и тежки като нощите зимни.

Пробиват отворени рани,

необясним огън в гърдите гори.

Поглед ни замислен, ни отчаян, ни щастлив.

Поглед празен, усамотен.

Вой животински, издаден от човек –

въздух, земя, вода разтрепери.

За миг огъня потуши,

а в очите живот се появи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Николова Все права защищены

* – Заглавието не е свързано с медицинския термин, а с литературния, използван за обясняването на очистващия процес от жанра трагедия.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...