Катарзис*

Блуждаеш из островни хребети.

Скривалища за самотните дни,

дълги и тежки като нощите зимни.

Пробиват отворени рани,

необясним огън в гърдите гори.

Поглед ни замислен, ни отчаян, ни щастлив.

Поглед празен, усамотен.

Вой животински, издаден от човек –

въздух, земя, вода разтрепери.

За миг огъня потуши,

а в очите живот се появи.