Катарзис*

30.05.2017 г., 17:11 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

640 0 0

Блуждаеш из островни хребети.

Скривалища за самотните дни,

дълги и тежки като нощите зимни.

Пробиват отворени рани,

необясним огън в гърдите гори.

Поглед ни замислен, ни отчаян, ни щастлив.

Поглед празен, усамотен.

Вой животински, издаден от човек –

въздух, земя, вода разтрепери.

За миг огъня потуши,

а в очите живот се появи.

* – Заглавието не е свързано с медицинския термин, а с литературния, използван за обясняването на очистващия процес от жанра трагедия.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.