30.05.2017 г., 17:11 ч.

Катарзис* 

  Поезия » Философска, Свободен стих
680 0 0
Блуждаеш из островни хребети.
Скривалища за самотните дни,
дълги и тежки като нощите зимни.
Пробиват отворени рани,
необясним огън в гърдите гори.
Поглед ни замислен, ни отчаян, ни щастлив.
Поглед празен, усамотен.
Вой животински, издаден от човек –
въздух, земя, вода разтрепери.
За миг огъня потуши,
а в очите живот се появи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Николова Всички права запазени

* – Заглавието не е свързано с медицинския термин, а с литературния, използван за обясняването на очистващия процес от жанра трагедия.

Предложения
: ??:??