Блуждаеш из островни хребети.
Скривалища за самотните дни,
дълги и тежки като нощите зимни.
Пробиват отворени рани,
необясним огън в гърдите гори.
Поглед ни замислен, ни отчаян, ни щастлив.
Поглед празен, усамотен.
Вой животински, издаден от човек –
въздух, земя, вода разтрепери.
За миг огъня потуши,
а в очите живот се появи.