23 апр. 2010 г., 11:10

Като цвят прецъфтяла циклама

986 0 11

Раждам се, раждам - на двайсет и пет.

Светът е голям и ме дебне почти незаконно.

Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш

там, където изписвам се, тайно и скромно.

 

Раждам се днес - като пролет през май.

Подранила съм, кихам премръзнала,

тичам към теб, но червен светофар

връща ме често,  хлапашки подръзнала.

 

Колко пъти ще кажа ”раждам се днес”,

на кантар със единичкото “тръгвам”...

Към смъртта светофарът е вечно зелен

и във тон със очите ми мътни...

 

Остарях преждевременно, извънземно -

като цвят прецъфтяла циклама.

Със детето, което в мен спокойно расте,

май съвсем заприличах на мама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворение също ми хареса: За вложените мисли и философски поглед към битието. Цикламите са красиви и в тяхната привечер... Както някои истински хора...
  • много стойностно пишеш поздравления
  • Благодаря ви, четящи

    Краси, всъщност не съм на 32, малко послъгвам, за да вземат на сериозно хората,които минават от тук, това което пиша...

    Благодаря за поздрава, ще си го имам!
  • Ч.Р.Д!
    Рожден ден, христова възраст...Нормално е да се правят равносметки.
    Но не прекалявай с тях, че и депресията депресията дебне особено в тая възръст.
    Човек е толкова стар (млад), колкото се чувства.
  • Дълбока поезия правиш! Благодаря за удоволствието, което винаги изживявам тук!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...