23.04.2010 г., 11:10

Като цвят прецъфтяла циклама

983 0 11

Раждам се, раждам - на двайсет и пет.

Светът е голям и ме дебне почти незаконно.

Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш

там, където изписвам се, тайно и скромно.

 

Раждам се днес - като пролет през май.

Подранила съм, кихам премръзнала,

тичам към теб, но червен светофар

връща ме често,  хлапашки подръзнала.

 

Колко пъти ще кажа ”раждам се днес”,

на кантар със единичкото “тръгвам”...

Към смъртта светофарът е вечно зелен

и във тон със очите ми мътни...

 

Остарях преждевременно, извънземно -

като цвят прецъфтяла циклама.

Със детето, което в мен спокойно расте,

май съвсем заприличах на мама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение също ми хареса: За вложените мисли и философски поглед към битието. Цикламите са красиви и в тяхната привечер... Както някои истински хора...
  • много стойностно пишеш поздравления
  • Благодаря ви, четящи

    Краси, всъщност не съм на 32, малко послъгвам, за да вземат на сериозно хората,които минават от тук, това което пиша...

    Благодаря за поздрава, ще си го имам!
  • Ч.Р.Д!
    Рожден ден, христова възраст...Нормално е да се правят равносметки.
    Но не прекалявай с тях, че и депресията депресията дебне особено в тая възръст.
    Човек е толкова стар (млад), колкото се чувства.
  • Дълбока поезия правиш! Благодаря за удоволствието, което винаги изживявам тук!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...