Като цвят прецъфтяла циклама
Раждам се, раждам - на двайсет и пет.
Светът е голям и ме дебне почти незаконно.
Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш
там, където изписвам се, тайно и скромно.
Раждам се днес - като пролет през май.
Подранила съм, кихам премръзнала,
тичам към теб, но червен светофар
връща ме често, хлапашки подръзнала.
Колко пъти ще кажа ”раждам се днес”,
на кантар със единичкото “тръгвам”...
Към смъртта светофарът е вечно зелен
и във тон със очите ми мътни...
Остарях преждевременно, извънземно -
като цвят прецъфтяла циклама.
Със детето, което в мен спокойно расте,
май съвсем заприличах на мама...
© Евгения Илиева All rights reserved.
