Като цвят прецъфтяла циклама
Раждам се, раждам - на двайсет и пет.
Светът е голям и ме дебне почти незаконно.
Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш
там, където изписвам се, тайно и скромно.
Раждам се днес - като пролет през май.
Подранила съм, кихам премръзнала,
тичам към теб, но червен светофар
връща ме често, хлапашки подръзнала.
Колко пъти ще кажа ”раждам се днес”,
на кантар със единичкото “тръгвам”...
Към смъртта светофарът е вечно зелен
и във тон със очите ми мътни...
Остарях преждевременно, извънземно -
като цвят прецъфтяла циклама.
Със детето, което в мен спокойно расте,
май съвсем заприличах на мама...
© Евгения Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това стихотворение също ми хареса: За вложените мисли и философски поглед към битието. Цикламите са красиви и в тяхната привечер... Както някои истински хора...
-
много стойностно пишеш поздравления
-
Благодаря ви, четящи
Краси, всъщност не съм на 32, малко послъгвам, за да вземат на сериозно хората,които минават от тук, това което пиша...
Благодаря за поздрава, ще си го имам! -
Ч.Р.Д!
Рожден ден, христова възраст...Нормално е да се правят равносметки.
Но не прекалявай с тях, че и депресията депресията дебне особено в тая възръст.
Човек е толкова стар (млад), колкото се чувства. -
Дълбока поезия правиш! Благодаря за удоволствието, което винаги изживявам тук!
-
"Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш"
чета и ми е хубаво! благодаря. -
<a href="http://vbox7.com/play:bb8a39bc">слушай ме</a>
-
Хубаво!Поздрав!
-
Ох... Трогателно е....
-
Домъчня ми....много..всички ние рано или късно заприличваме на мама!Поздравявам те!
-
Красота си!Така ми е хубаво да те чета,че нямам думи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
