17 янв. 2010 г., 23:53

Като дете в заключената стая... (сонет)

1.1K 0 8

Като дете в заключената стая
на тайните желани влязох тих
и с колебливи пръсти там открих,
че всичко, за което смел мечтая

и считам за градините на рая,
е просто бледен и неясен щрих
от туй, що друг да бях получил бих,
но мигар мога честно да призная

на моето объркано сърце,
че жребий строг, но справедлив се падна
и щастие не мога да открадна,

щом няма сила в моите ръце,
а в клепките и крехкото лице
на феята, за чужда нежност жадна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...