Като жест

Имаш ли да казваш нещо?
Мълчиш. Уверено и смело...
Прибираш се от късна среща,
измачкана и с потно чело...

Ела, седни, ухаеща на грях,
и дай една от твоите цигари,
че моите изпуших до една,
догарящи над снимките ни стари...

Недей, забрави! Ти нищо не дължиш!
Дори не искам да си спомен,
по дяволите само, ако можеш обясни,
кой за последно направи доволен?...

Защо си такава? Развратна и грешна!
Всъщност размислих... Събличай се! Лягай!
Ще се любим дълго, на догарящи свещи,
след като свършим, завинаги бягай!...

Целувай така, все едно, че съм друг,
груба и нежна, бъди извратена,
аз ще забравя, че твой съм съпруг,
с подправена нотка на смелост...

Ще свършим доволни, в душевен оргазъм,
аз облекчен, че правихме секс,
за сбогом заслужи си малко сърказъм,
а ти го приемаш просто за жест...

05.04.2013
Д. Антонов (diester)