Понякога мори ме суша,
понякога ме давят дъждове...
В прегръдка искам да се сгуша,
а брулят ме арктични ветрове.
И странно чувство ме обзема -
аз същата ли съм или не съм?
До болка безпристрастно време
отеква в мен като камбанен звън...
© Вилдан Сефер Все права защищены