9 дек. 2020 г., 11:15  

Като красив плакат – залепнал на контейнер

652 2 6

Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай,  но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава. 

 

А времето - объркано и зло,  и гадно,
какъв ти ангел? Само пъклените двери.
В контейнерът поне една душица гладна,
огризки за вечеря може да намери.

 

И лъскави, с варак изписани заблуди,
а в този рай - змията май е най- голяма.
До тънко, беличко бастунче пак се буди,
безокият. И сляп е, и  надежда няма.

 

Минава градският чудак, магия пръсва,
та него знаят го  и уличните псета.
Рисуваният рай, отесено откъсва –
на него стих ще пише, тази нощ поетът.

 

А щом Зорницата заспи – с петли последни,
и своя тъжен стих от звезден прах изваян,
ще пожелае той : Слепецът да прогледне,
в сърцето детско, пак да преоткрие рая.

 

-------------------------------------------------------------------------------------

Благодаря, сенсей, за идеята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...