Като красив плакат – залепнал на контейнер
Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно,
какъв ти ангел? Само пъклените двери.
В контейнерът поне една душица гладна,
огризки за вечеря може да намери.
И лъскави, с варак изписани заблуди,
а в този рай - змията май е най- голяма.
До тънко, беличко бастунче пак се буди,
безокият. И сляп е, и надежда няма.
Минава градският чудак, магия пръсва,
та него знаят го и уличните псета.
Рисуваният рай, отесено откъсва –
на него стих ще пише, тази нощ поетът.
А щом Зорницата заспи – с петли последни,
и своя тъжен стих от звезден прах изваян,
ще пожелае той : Слепецът да прогледне,
в сърцето детско, пак да преоткрие рая.
-------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря, сенсей, за идеята.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
