Като самотна бреза
Изгубена в теб, без глас и лице,
Бях и не бях, в сянка живях,
За теб дишах, твоя живот преживях,
Бях и слънце, и сняг, и море,
на чужда радост се радвах,
от чужда болка болях,
и смехът беше твоят смях...
не знам как оцелях...
Само знам, че си тръгвам сега -
без думи и без сълза,
на оная, твоята, слагам черта!
По-добре самотна бреза,
с вятър в клоните и сълзи от порои,
но да съм аз и да са мои!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
