Изгубена в теб, без глас и лице,
Бях и не бях, в сянка живях,
За теб дишах, твоя живот преживях,
Бях и слънце, и сняг, и море,
на чужда радост се радвах,
от чужда болка болях,
и смехът беше твоят смях...
не знам как оцелях...
Само знам, че си тръгвам сега -
без думи и без сълза,
на оная, твоята, слагам черта!
По-добре самотна бреза,
с вятър в клоните и сълзи от порои,
но да съм аз и да са мои!
© П Антонова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
