palenka (П Антонова)
455 17153
9.07.2019 г., 9:15 ч.

Като самотна бреза 

  Поезия » Авторска песен
488 5 15

Изгубена в теб, без глас и лице,

Бях и не бях,  в сянка живях,

За теб дишах, твоя живот преживях,

Бях и слънце, и сняг, и море,

 

на чужда радост се радвах,

от чужда болка болях,

и смехът беше твоят смях...

не знам как оцелях...

 

Само знам, че си тръгвам сега -

без думи и без сълза,

на оная, твоята, слагам черта!

По-добре самотна бреза,

с вятър в клоните и сълзи от порои,

но да съм аз и да са мои!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Гавраиле! Хубав ден от мен!
  • Винаги има някаква тъга в самотата.Харесах!
  • Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не са изгубиш напълно е да смениш посоката!

    Благодаря ти, Пепи!
  • Истинско, болящо... финалът - силен, категоричен. Понякога,наистина, това е за предпочитане.
  • Ангелче, благодаря ти!
  • С нетърпение чакам да ги видя. Ти си симпатяга, не ти се сърдя. И аз имам две брези и една липа на полянката зад блока, обаче ако напиша стихотворение, ще кажат, че съм преписала "Две праскови и две череши". Пък и вече съм писала за едната бреза, когато една сутрин я видях, огряна от слънцето след дъжда. Другата беше по-встрани и я пренебрегнах, дано не ми се сърди. Аз си одушевявам всичко. Говоря си с животните, защото знам, че те усещат тона на гласа, въпреки че не разбират какво им казваш, реагират на звука. А растенията реагират на музика. Сигурно съм луда, знам ли?
  • Благодаря ви, Мария, генек и Марианка!

    Мария, вчера сутринта си рисувах едни брези, и от там ми дойде за самотната бреза!
  • Хареса ми...
  • Да-а-а, по-добре самотна, зле непридружена. Изплагиатствала си ме, Пепи, и дори не ме цитираш. Сръд-сръд. Усмивка.
  • Понякога сме така закотвени в ежедневието и всеотдайни в очакването, а времето си минава... и обезличава...

    Благодаря ви, Рози и Иржи!
    💐
  • Когато някой имитира някого,не е своето аз,той не е щастлив,защото все нещо няма да му достига...А да живееш в сянката на друг е още по-зле...Хареса ми ,Пепи!
  • Ники, благодаря ти!!!
  • "По-добре самотна бреза,
    с вятър в клоните и сълзи от порои,
    но да съм аз и да са мои"!
    Браво Пепи!
    Сентенцията тук е амбивалентна!
  • Благодаря ти, Младене! Как ме зарадва с коментара си, със способността да извличаш и изразяваш сентенцията, благодаря още веднъж!
  • Вместо "мислещата тръстика" на Блез Паскал, "самотна бреза"! Чудесно си сетила, Пепи. Вълнуващ стих, защото мнозина ще се идентифицират и ще съпреживеят стихотворението ти, което е оригинално и искрено поднесено. Поздравление!
Предложения
: ??:??